Damon Salvatore.
Брой мнения : 16
Join date : 12.10.2013
Местожителство : New Orleans.
 |  Заглавие: i like being the eternal stud;  Съб Окт 12, 2013 7:23 am | |
| 
деймън салваторе | роден на 28-ми юни 1840г. (24/171) |
вампир | типичните за вампир + причиняване на болка чрез допир | ian somerhalder.
– Шпионирането на дама е знак за много лоши маниери. - Светлоокото момче се стресна леко, не знаеше, че го е видяла да стои там. Но трябваше да признае красота като нейната не бе виждал никога през живота си и вероятно нямаше. Катрин. Тя беше като видение. Прекрасно, омайващо видение. Шоколадовата й коса се спускаше като приказен водопад от големи къдрици по изваяните й рамене. А очите й... тези очи. Хипнотизирващи.
– Извинете, не исках да Ви безпокоя. - отвърна с нежен глас Деймън и понечи да си върви в неговата стая, но бе прекъснат от гласът на момичето.
– Почакай. Щом вече си тук ще ми помогнеш ли с роклята? Не мога да я закопчея сама. - каза с игрив и съблазнителен глас тя и извърна главата си към него, преплитайки погледите си. Той се усмихна галантно и пристъпи прага на стаята й. Дори когато беше с гръб към него той пак можеше да се наслаждава на лицето й в огледалото, пред което стоеше. Как можеше да е толкова нечовешки красива?
Деймън отметна нежно косата й настрани, разкривайки нежната й шия. Той прокара пръсти по нея, кожата й беше като коприна, толкова мека, но в същото време така студена. Катрин хвана ръката му и облегна главата си на нея.
– Ще ти липсвам ли когато се биеш за Конфедерацията? - попита с омайващ глас тя и очите им се преплетоха в огледалото.
– Повече от всичко на света. - отвърна той и тя стана от мястото си. Застана пред него и докосна лицето му.
– О, моят сладък, наивен, Деймън.. - прошепна тя и устните й нежно докоснаха неговите. Той мигом отвърна обвивайки ръце около крехкото й тяло, притискайки я към себе си. След миг тя прекъсна целувката, а в очите й се четеше жажда. Жажда за нещо повече. Устните й се спуснаха към врата му, целувайки нежно кожата там. След миг той усети остра болка, но не викаше. Той знаеше. Знаеше всичко и му доставяше удоволствие. Но нямаше да казва на никого. Не трябваше. Защото Катрин така бе поискала. А той правеше това, което тя кажеше. Защото я обичаше. Обичаше я повече от всичко на света... | |
|
r. mikaelson
Admin
Брой мнения : 121
Join date : 10.10.2013
| | Заглавие: Re: i like being the eternal stud; Съб Окт 12, 2013 7:38 am | |
| Одобрен си. Забавлявай се. | |
|
